Анти-кризисна стратeгия за развитие на здравеопазването

Не само за да вдигнете рейтинга, но за да дадете вяра на Българина, че има изход от кризата, ви предлагам да превърнете дефекта в ефект : Здравеопазването – от проблем, в основа за просперитет. Добре е дори да инициирате национален референдум ведно с президентските/парламеннарните избори наесен върху следната стратегия :  

 

АНТИ-КРИЗА  СТРАТЕГИЯ за РАЗВИТИЕ на ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО :                                                         

 

Основните характеристики и изисквания към системата на здравеопазване, механизмите за контрол за спазване правото на гражданите на здраве, медицинска помощ и обслужване са регламентирани в международно приети документи на ООН и СЗО : 

Чл. 12 от ратифицирания Международен пакт за икономическите, социалните и културните права от 1966 г.; Коментар № 14 от общ характер на Комитета по икономическите, социалните и културните права към ООН (Двадесет и втора сесия от 2000 г.) включващ 65 разяснения относно съдържанието на чл.12 от Пакта; Право на здраве – Факт лист №31/2008  на Върховния комисариат на ООН по правата на човека и СЗО .

Най-общият преглед показва, че държавата не изпълнява регламентираните основни изисквания. Неразрешените хронични проблеми и ниска ефективност на Здравеопазване и Здравно Осигуряване формират широк консенсус за необходимостта от предприемане на радикални промени в организацията, управлението и финансирането им :

 

                                       Част 1 : Първични мерки

                      Проект 1 : “Подготовка за демонополизация“ :

А. Чрез Образование :

Деца (6-11 клас) и възрастни (чрез РЗИ и ведомствени здравни служби) провеждат задължително обучение по „Здравна Култура”.

Б. Чрез Здравеопазване :

1. Основна цел на една нова концепция е промяната в модела и осигуряване на достатъчно твърди гаранции на основното и неотменимо право на гражданите на здраве, налична, достъпна (недискриминация, физическа и икономическа достъпност), своевременна, адекватна, приемлива, качествена медицинска помощ и обслужване в съответствие с чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Р България и цитираните по-горе документи. В основата на концепцията следва да залегне последната 11-та ревизия на Международната класификация на болестите, МКБ-11 (ICD-11) на СЗО, влизаща в сила от 2022 г.

2. В тази връзка е необходимо да бъде изготвен и остойностен модел за потребностите, услугите и необходим капацитет, ресурси и бюджетиране на здравната система, основан на достоверни данни и дългосрочни прогнози за демографските характеристики, заболеваемост, регионални особености и др.

3. Законова регламентация на ясно дефиниран основен пакет от здравни услуги (поставяне на надеждни медицински диагнози, провеждане на ефективни терапии и осигуряване на качествени медицински грижи), който не подлежи на различна

                                                                                                                                       

интерпретация от общопрактикуващите лекари, болничните заведения, пациенти, финансиращи институции, контролни органи и трети лица.                                                                                                                                         

4. Ясно разграничение на клиничната отговорност и рамката за финансиране на доболничната и специализирана помощ, болничната и след болнична грижа, предотвратяване на злоупотребите с хоспитализацията и свеждането й до средните равнища в ЕС на 1000 д. население.                                                                                                                                              

5. Уеднаквяване доходите на медиците чрез диференциация на цените на клиничните пътеки, изпълнявани в защитени болници обслужващи отдалечени, слабо населени райони, възрастни пациенти, малцинствени групи, социално слаби, и диагностицирани заболявания с висока честота. Като референтен документ трябва да се използва Международната класификация на функционалността, човешкото здраве и уврежданията (ICF) на СЗО.

6. Приемане на концепция за стабилизиране, оздравяване и развитие на общинските лечебни заведения за болнична медицинска помощ, вкл. промени в статута на част от болниците в звена за спешна помощ, медицински заведения за специализирана, следболнична, и дългосрочна грижа. По такъв начин се запазват възможностите за оказване на качествена спешна медицинска помощ, извършване на клинично-лабораторни изследвания, образна диагностика и специализирана консултативна медицинска помощ извън областните градове. В значителна степен ще бъде компенсиран недостигът в първичната извънболнична медицинска помощ, незаетите практики на общопрактикуващи лекари, на легла за сестрински грижи, които по  европейски стандарти трябва да са сравними по брой с леглата за активно лечение. Ще бъде съхранено минимално необходимото регионално покритие с лекари специалисти, като се запазят от обезлюдяване опорни населени места, отдалечени от големите градове и областни центрове, и намален риска от преустановяване на дейността на големи и средни работодатели.

7. Преразглеждане на лекарствената политика за ефективно използване на ресурса с акцент върху социално-значимите заболявания и редки заболявания, изискващи скъпо алтернативно лечение.

8. Гарантиране на адекватно финансиране на всички дейности, които са конституционно задължение на държавата – спешна медицинска помощ, стационарна психиатрична помощ, медицински одит, инвестиционна политика в държавните и общински болници, трансплантации, СПИН, редки заболявания и др.

9. Въвеждане на електронни услуги вкл. електронна здравна карта, е-рецепта, е-направление, електронно досие, чието изпълнение се отлага неколкократно при вече усвоено финансиране. Да се осигури пълна прозрачност и обществен мониторинг върху изпълнението на проекта и функционирането на отделните модули, като се представя                                                                                                                                               периодична информация за неговото изпълнение и резултати в ресорната парламентарна комисия, НСТС, ИСС и други органи с обществено участие и представителство.

10. Ясно нормативно разграничаване на функциите, правата, отговорностите и задълженията на МЗ и НЗОК, промени в статута, органите на управление и организацията на работа на здравноосигурителната система. Привеждане на управлението на НЗОК в

 

                                                                                                                                                    

съответствие с публичния характер на институцията, като се запази и развие принципът на солидарността. Осигуряване на реално трипартитно управление, отговарящо на реалния принос на основните страни във финансирането на системата, промени в статута, реалните правомощия и отговорности на УС. Избор и подотчетност на Управителя и Подуправителя на НЗОК чрез публичен конкурс от НС.

11. Оптимизиране на структурата и персонала на НЗОК, най-малко с 50 % на основата на тотална електронизация на дейността, изграждане на интегрирана информационна система, поетапното разширено използване на база данни за събиране, систематизиране, обобщаване, анализ на информацията и подпомагане за вземането на управленски решения. Икономиите от средства да се ползват преимуществено за електронизация на системата.

12. Прилагане на нова концепция за контролната дейност с акцент върху превенцията, прозрачност и участие на заинтересованите страни в контрола за целесъобразно разходване на средствата, тотална електронизация на здравната система, ревизирани стандарти за  оценка на качеството и ефекта от оказаните медицински услуги, нови механизми за координация и контрол върху публичните средства за високоефективно и скъпо оборудване с цел осигуряване на адекватен и равен достъп на населението до квалифицирана медицинска помощ.

13. Изготвяне, обсъждане и приемане на спешни финансово осигурени мерки за стабилизиране и развитие на медицинските специалисти, вкл. приемане на дългосрочна национална програма за осигуряване на необходимите медицински кадри за следващите 10-15 г., обучение, мотивиране и осигуряване на необходимите лекари специалисти и медицински сестри, особено в регионален разрез, подготовка и мотивация на здравни мениджъри, възможности и условия за лечебните заведения за самостоятелно финансиране и провеждане на кадрова политика, преразглеждане на съществуващите програми за обучение, правила за последващо обучение и финансиране, механизми за повишаване на мотивацията на медицинските кадри за специализация и продължаваща квалификация – заплащане, стипендии, придобиване на опит в чужбина, възможности за кредитирано образование и специализация с договорни задължения за работа в определен срок след обучението в съответното болнично заведение.

14. Създаване на независима от държавата система за обективен рейтинг на лечебните заведения за предоставяне на реална оценка за качеството на обслужване и възможностите за лечение в отделните болници, клиники и отделения с участието на водещи експерти и представители на неправителствения сектор. Прилагане на критерии и ключови показатели за извършване на периодичен обективен анализ, оценка на резултатите от дейността, приноса за постигане на общата ефективност и качество на работа на здравната система. Внедряване на система за непрекъснат обществен мониторинг върху поведението и резултатите от дейността на системата.                                                                                                                                           

15. Разработване, публично консултиране и приемане на пакет от мерки за подобряване на ефективността и ефикасността на използване на публичен ресурс за здравеопазване приемане на дългосрочна бюджетна рамка за ежегоден ръст на публичните разходи като дял от БВП за достигане на средните равнища в ЕС до 2030 г.

                                       

                                        Част 2 : Основна Реформа                                                        

 

След осъществяване на набелязаните основни промени в действащия здравноосигурителен модел, и в зависимост от резултатите от провеждането на последващ задълбочен анализ и широк обществен дебат, на по-късен етап, и при доказана необходимост се създават икономически, организационни и финансови условия за поетапен преход и постепенна регулирана демонополизация на финансирането от здравната каса.

Проект 2 :  “Реформа на  здравеопазването и социалните грижи, и изграждане на реално            действащо Гражданско Общество в България :

                                                           А. Същност :

Личността, а не общността, е същността на Здравеопазването. Само когато личността се грижи за собственото си здраве, тя се грижи и за общественото. Но ако системата не се гради върху тази истина, тя се обръща срещу личността и общността.

                                                             Б. Строеж :

Затова е необходимо въвеждане на система за здравеопазване и социални грижи основана върху 3 стълба :

1. Държавна здравно-осигурителна каса – НЗОК.

2. Частни ЗОК.

3. Граждански здравно-осигурителни каси – КЗОК.

КЗОК действат като основен балансьор и регулатор на пазара за здравни услуги. По този начин, всеки гражданин има глас в изграждането, управлението и усъвършенстването на здравеопазването и социалните грижи, както на местно ниво (там където живее), така и на национално (асоциация на всички КЗОК в страната). Така, всички граждани постепенно полагат основите на реално действащо Гражданско Общество. Което, в последствие, ще разшири дейността си в други сфери – образование, инфраструктура, обществен ред, икономика …

Всъщност, това би трябвало да е основната цел на една демокрация : Изграждане на реално действащо Гражданско Общество, чрез реално действащи инструменти.

                                                             В. Ефект :

I.  Морален

Живот, здраве, работоспособност са фундаменталните човешки права, на които се базират всички останали. Трябва да се даде шанс на стотиците хиляди болни, с увреждания и                                                                                                                                              

                                                                                                                                            

техните близки за по-добро бъдеще. (Само диспансеризираните диабетици са над 400 хил.)

II. Финансов                                                                                                                    

       1.      Намаляване на фалшивите болнични, ТЕЛК решения, пациенти, разходи за лекарства, консумативи и т.н.  (общо загуби за данъкоплатеца над 400 милн. лв.)

2.      Увеличаване приходите на лекари и персонал. Без още разходи от бюджета.

3.      Увеличаване качеството на здравните услуги. Без още разходи от бюджета.

4.      Намаляване заболеваемостта и смъртността. Без още разходи от бюджета.

5.      Увеличаване работоспособността и благосъстоянието на хората. Без още разходи от бюджета.

III. Икономически

1.      Утвърждаване на себевъзпроизвеждаща се матрица за ефикасно разходване и устойчива печалба.

2.      Утвърждаване на антикорупционен менталитет – локално и национално.

3.      Възвръщане привлекателността на медицинското образование и специализация.

4.      Увеличаване доверието, както в собствените сили, така и на инвеститорите в, напр., сектор с огромна добавена стойност – високите биотехнологии. (България може да стане дори един от глобалните лидери.)

IV. Политически

Проектът е единствената форма, в която народът би приел каквато и да е реформа в сектора, а избирателя би припознал веднага жизнения си интерес. Затова е наложителен  широк открит дебат върху здравната и социална реформи. Възможно е дори да се инициира референдум, напр. в деня на парл. избори?

 

                                         Част 3 : Допълнителни мерки :                                                         

                          Проект 3 : “Мерки в трудовата медицина“ :

Години наред неглижирането на проблема с фалшивите болнични доведе до източването на огромен ресурс и от осигурителните фондове, и от работодателите.

Напр. – в случаите на масови злоупотреби в отделни предприятия през летния сезон и прибиране на реколтата се нарушават производствените графици, технологичните изисквания и изпълнението на заявките, и се изплащат неустойки за неспазване на договорените срокове за изпълнение.

Междувременно, въвеждането на компенсация с неработен ден, при съвпадение на официалните национални празници с дните за междуседмична почивка, оказа допълнителен натиск за увеличаване на злоупотребите с болнични листа.

Това изисква сериозни решения в трудовото законодателство и ефективността на трудовата медицина :

  1. Съхраняване на режима на изплащане на обезщетенията за първите три дни от временната нетрудоспособност съгласно антикризисните мерки от 2010 г.;

  2. Промени в медицинската експертиза на работоспособността и уврежданията, вкл. по Международната класификация на функционалността, уврежданията и човешкото здраве  (ICF) на СЗО;

  3. Необходимост от ускорена подготовка за прилагане на последната 11-та ревизия на Международната класификация на болестите, МКБ-11 (ICD-11) на СЗО. МКБ-11  унифицира създаването, кодирането и използването на информация за новите диагностични и терапевтични процедури, осигурява съвместимост със съвременните електронни здравни приложения и информационни системи с цел пресичане на злоупотребите с краткосрочните обезщетения за временна нетрудоспособност, инвалидните пенсии, придобиване на права за социални помощи и услуги, и скъсяване на средния ефективен трудов живот;

  4. Интеграция на регистрите и данните за осигурените лица, сключените трудови договори, на наети лица по служебни правоотношения и електронния здравен профил (лично здравно досие) на българските граждани;

  5. Въвеждане на адекватна оценка на риска вкл. по общини, населени места, икономически дейности, заемани длъжности, възрастови групи, издатели – лекуващи лекари и болнични заведения;

  6.Обвързване придобиването на права на краткосрочни обезщетения и пенсии  (осигурителен стаж) само срещу изплатени осигурителни вноски. Следва да се отбележи отново нарастващият брой и размери на осигурителните измами чрез начисляване на осигурителни вноски на фиктивно наети лица и последващо неправомерно изтегляне на обезщетения от ДОО и придобиване на фиктивен осигурителен стаж, пенсионни права, право на гарантирани вземания за неизплатени трудови възнаграждения при несъстоятелност на работодателя;

 

 

                                                                                                                                                   

  7. Въвеждане на ефективни санкции и контролни мерки вкл. от страна на НЗОК, Агенция Медицински одити и Министерство на здравеопазването по издаването на болнични листа;

  8. Регламентиране на правомощия на службите по трудови медицина за допълнително потвърждаване (заверка) на издадените болнични листа за определен списък от заболявания, по искане на работодателя;

  9.Необходимост от отстраняване на противоречията между изискванията за категоризация на труда, регламентирани в КСО, свързани с условията на труда и характера на извършваната работа и действащата подзаконова нормативна уредба (Наредба за  категоризиране на труда при пенсиониране, приета с ПМС № 235/20.10.1998 г.)

   10. Всеки работещ да получава още 2 дни отпуск за задължителни профилактични прегледи (по 1 на 6 месеца).

 

                                             Проект 4 : “Здраве за София“ :

Тенденцията здравето на столичани да се влошава стана устойчива и все по-опасна. Нарушава се не само комфорта, но и работособността на хората. В същото време, проектите за развитие на София се правят „на парче“, на дребно, без цялостна стратегия и фундаментална цел. 

Следователно, проблемите и със Здравеопазването, и с планиранетo на София, се нуждаят  от фундаментален приоритет, основа,  върху която да се гради цялото бъдеще на столицата : Усъвършенстване на Здравословната среда. 

За целта са задължителни комплекс от мащабни прагматични мерки за промяна на средата чрез :  

А. Намаляване на вредните фактори (най-вече – газове, прах, положителна йонизация, шум) напр :

 

 1. Изграждане на вътрешна околовръстна магистрала на София : Бул. Ев. Георгиев-Д.Николаев-Сливница-К.Величков-Ив.Ев.Гешов-България- Ев. Георгиев. (вкл.  връзките й с външната). Основно предимство е, че при изграждането й не се прекъсва движението по съответните булеварди и се използват модулни схеми за безконфликтно преминаване на мпс и пещеходци (+“кислородни винетки“ в центъра стават ненужни). 

2. Изграждане на 3 нови лъча на метрото – 2 подземни + 1 наземен. 

3. Премахване на остарелите и изграждане на 2 нови автогари. 

4. Замяна остарялата мрежа на гр. транспорт с модерна система „ос-ринг“.

5. Оттук – значително увеличаване на пешаходните зони (особено в центъра).

6. Радикално редуциране на замърсяванията от ромските гета и промишлените зони. 

Б. Увеличаване на полезните фактори (най-вече – кислород, отрицателна йонизация, малки амплитуди на температурата и атм. налягане) напр :

1. Справяне с неадекватната схема на столичните паркове чрез изграждане на реално „дишащ бял дроб „на София : от парк “Околовръстен“ през поредица паркове с посока северо-запад към юго-изток. 

2. В тях – система от водоеми, „засадени“ със специфични видове водорасли отделящи О2 (усвояващи СО2) 3-4 пъти повече от горите. 

3. Промяна в микроклимата на града (меки зими, прохладно лято) чрез изграждане на мащабен водоем (Софийски „климатик“). Вкл за почивка и спорт.

4. Заобиколен от лечебни минерални извори и зелени сгради в паркове. В тях – модерна бизнес зона за високи био-технологии (вкл. AI).

В. Модерни здравни и спортни съоръжения и стратегии :

1. Съобразено с бъдещето разпределение на здравните заведения в София. Вкл. изграждане на нова Мед. Академия и 4 нови болнични комплекса. 

2. Парите от лотариите да отиват изцяло за Здравеопазване (вкл. за чист въздух  и вода ). Така, хората ще дават дори повече средства, не само защото каузата е морална, но и защото ще получат солидарна „възвръщаемост“ в здраве. Тази монополна държавна     лотария може да се нарича „Здравен Дарител“. („Здравно тото“ би звучало доста двусмислено. )

3. Държавата трябва да плаща за спорт само ако той се грижи за здравето на децата (ученици).Такова развитие, обаче, е практично само като елемент от цялостна здравна стратегия  И  в Образованието. Нека я наречем : Въвеждане на предмета „Здравна Култура“ в основното училище. Само така, превенцията може да има прагматична изходна точка и реален ефект. Разбира се, първо трябва да се напише учебник (евентуален отделен проект съвместно с МОН).

 4. Превръщане на „Зелената сделка“ на ЕС от дефект в ефект за България. 

Само приоритет като Здравето на Хората може да пребори кризата и доведе до устойчиво икономически и социално развитие. И на столицата и на държавата. 

(NB. Подробни карти и скици за разяснение на проекта. )

                                                                                              –––

Всички горепосочени мерки са неотложни.

Всички горепосочени мерки са решаващи за икономиката,благосъстоянието, бъдещето ни.

Всички горепосочени мерки работят само заедно, в една цялост. Ерго, те могат да помогнат и за цялостта на една нация.