Георги Георгиев – Готи, председателят на партия Българско национално обединение – БНО, поде инициатива за събиране на подписи за Референдум за запазване на националният празник 3 март, защото гражданите заслужават да бъдат питани кой е техният национален празник.
В националния ни исторически календар има дати като 3 март, 20 април, 24 май, 2 юни, 6 септември, 22 септември, които ни обединяват като народ. В тях търсим примери за подражание и упование за бъдещето си. Разчитаме закодираните в националната ни памет послания на нашите деди и предци, чрез тях предаваме на децата и внуците си самочувствието ни на горд и можещ народ, който е бил и ще бъде част от европейската цивилизация.
Сред всички тези дати обаче Трети март има особено символно значение, защото именно на този ден, след пет столетия на чуждо агарянско иго, беше подписан договорът, по силата на който нашите възрожденски предци можеха да възстановят своята изгубена държавност.
Да, Санстефанският договор имаше предварителен характер и само след четири месеца той щеше да бъде прекроен по волята на Великите сили! Трябваше да измине и още една година след 3 март на 1878 г., за да може Великото ни народно събрание да изработи Търновската конституция и да избере българския княз. Изпитания, предизвикателства и жертви пред строителите на Нова България тепърва предстояха и за присъединяването на Източна Румелия и за защитата на българите в Македония и Източна Тракия. Но всичко това, което ни върна като държава на картата на Европа, не можеше да се случи без Трети март.
Запазването на Трети март като наш национален празник е и признание за пролятата по бойните полета на Добруджа, Мизия и Тракия кръв за нашата свобода. Хиляди войници и офицери от армията на многонационалната Руска империя загинаха в Руско-турската война от 1877-1878 г. Своят принос за победата над Османската империя дадохме и ние българите, но по-важното е, че поставеното на Трети март 1878 г. начало беше резултат на усилията на няколко поколения възрожденци – борци за духовна пробуда и национална еманципация, които чрез школо и църква, с труд и оръжие в ръка прокараха пътя на българите към модерния свят. Неслучайно, в цялата история на Третото българско царство, независимо от острите политически борби, геополитическите изпитания, войните, в които често България се оказва сред противниците на Русия/Съветския съюз, Трети март продължаваше да бъде официален празник с най-висока стойност.
Традициите са в основата на всяка държава, нека ги уважаваме!